Толкова живота преживях
и пътища безкрайни извървях
и Многолика бях!
Разпадах се и оцелявах с дива стръв,
вкопавах се отчаяно във пъпната си връв...
Не спирах! Все вървях!
Планините преобръщах с голи длани
и кладенци копах огромни -
да събера мечтите разпиляни,
да приютя надеждите бездомни.
И следвах вътрешния странен зов
да търся в паметта на времето, ...