Минало и бъдеще се сливат
и днес е вече утре, а утре... то отмина.
Времето в илюзия се свива.
Безкраят е на Вечност бюлетина.
Звездите пеят симфония от истина
и не месеца, я в себе си събира.
Да молим се изгубва смисъла,
когато в тъмно, светлината не прозира.
Луната ли? Луната е двулика
и бялото, и черното събрала
сива е, когато е безлика
и все пак, повече изглежда бяла....
А сенките - физическа измама
само в светлина се виждат,
но ако плътността я няма
те също няма да прииждат.
Е.И.
© Елена All rights reserved.