Jan 28, 2020, 11:59 PM

Вечност 

  Poetry » Love
591 0 0

Ще ме оставиш ли сама да спя
във тази тъй гореща вечер!?
Нима не чуваш тихия ми зов в нощта!?
Приласкай ме в жарка страст облечен!

 

Не ме оставяй никога сама,
не искам да си спомен тъй далечен.
Пожелай ме цяла и върни ми радостта,
приюти ме в топлата си гръд, човече!

 

И нека преоткрием своята съдба,
в очите ти потъвам всяка вечер.
Ела до мен и гушни ме просто ей така,
на любов обричай ме за цяла вечност!

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??