щураче (любимка)
133 4005
Feb 2, 2020, 7:57 AM  

Монолог на Вечността 

  Poetry » Phylosophy
1488 3 12
Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч,
на мен ухаеха цветята...
Защо тъй тленен е светът,
а тъй е вечна самотата?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Random works
: ??:??