Завият ли леглото ми с постеля,
посипят ли го с розови листа,
в конвулсия започвам да треперя
усещайки вкуса на любовта.
Въздухът започва да не стига,
потта студее сякаш, че е скреж,
грехът с съблазън нежно ми намига,
гръдтта пулсира с истински копнеж...
И сякаш над земята се издигам,
с крилати мисли почвам да летя.
Съдбата закачливо ме повдига,
а после звън на моята врата... ...