daik (Георги Динински)
356 484
Jun 21, 2016, 1:14 PM

Вечното хлапе 

  Poetry » Other
667 0 2

Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи
от болка не заплака,
листо живовлек сложи
и хукна в прахоляка.
В годините ще има
и рани по душата,
в безслънчева година,
в годината без лято..
Но вечно е хлапето,
защото знае как
сърцато и напето 
да се ранява пак.
И помощ без да чака
Коричка да изчопли,
да хукне в прахоляка
към други стъпки  топли,
към обич недалечна,
към слънчеви цветя,
с едно хвърчило вечно
наречено Мечта.
 

© Георги Динински All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??