/Свидна/
Не виждам вече звездните потоци,
очите ти да къпят в полунощ
и няма ги онези странни звуци,
разтърсващи ни с дивната си мощ.
Къде отиде тихата забрава,
заспала от прегръдки уморена,
в очакване на звездната забава,
по лунната пътека във морето.
Защо луната крие си лицето
и тъмното прегръща ме без глас?
В онази нощ открадна ми сърцето ...