Към тебе тичам като луда всеки ден,
И пак - отдалечаваш се на километри от мен,
И всяко утро е все по-хладко,
Макар да идва лято жарко,
И пак съм с грим и недоспала
И катеря стръмна спирала
И питам се: "Това ли е раят?",
Докато се губя в безкрая
От радост и тъга,
сласт и срамота
И не достигам вече ръката твоя,
отслабва ехото: "Ще бъдеш вечно моя" ...