Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
Dec 8, 2007, 1:12 PM

Веднъж... 

  Poetry » Love
836 0 3

Веднъж ще обичаш, веднъж ще те боли,

веднъж ще предадеш света, себе си и нея дори.
Тогава искам да си спомниш за моите сълзи,

за болката в очите ми, за изпепеляващия огън в сърцето ми.
И нека светът се стовари върху раменете ти

и нека болката разкъсва тялото ти на две

и нека всичко в тебе да гори.
Бавно да умираш и спомените за всичката болка,

 която си причинил, да разяжда твоята душа.
Дано, но не сега. След време.

И нека болката е по-голяма

и силата и повече да ти горчи

и да не забравяш тази рана,

 която остави в мене да гори.
Обичал ли си някого, те питам

и взирам се във погледа студен.

А отговора още чакам във ъгъла студен.
Превърнах се във ледена статуя,

която е украса на твоя леден дом.

Само искрата в сърцето си пазя, за да ме боли.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??