Jan 27, 2006, 9:08 PM
Вехт спомен
На стария диван, потънал в прах,
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.
Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.
Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.
А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.
На Кенчу (слънчо)
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.
Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.
Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.
А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.
На Кенчу (слънчо)
© Никифор Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
МНОГО,МНОГО ДОБРО! Много ми напомня на "Стопанина замина за Америка" на Атанас Далчев. Прочети го ще ти хареса!
-
много е потискащо , което е хубавото, защото буди емоции
голяма 6-ца -
Благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав стих, поздрави!