Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,
някъде в Детството, в мойто "Преди".
Бях Аз тогава Косач безвъпросен,
спях на трева и сънувах Звезди.
В този Век-извисен, ужасен, високосен,
диша с филтри Земята, не с волни гърди.
Не позволявай да ослепее в мен Синьото,
с теб оцелялото, Необозримото...
Дъх сенокосен, в нас пребъди!
© Вълчо Шукерски All rights reserved.