Dec 13, 2010, 5:54 PM

Векът на Америка 

  Poetry » Phylosophy
787 0 0
Векът на Америка
Пространство необятно на нашите надежди!
Океан безкраен от погубени съдби...
Върлува виелица в помръзнали души.
Часовник стенен с тежък звън последни дни брои.
Последни дни, последните минути даже...
На век безславен и потънал в руини.
Тъй - казват - славата минава:
топи се като пряспа на слънчеви лъчи...
Пришпорени коне по хоризонта галопират,
ята от гарвани кръжат над древни старини.
Притихва мисълта, старее волята - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Random works
: ??:??