Огледай се, величие, във срокове и време,
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах,
наивникът се сбръчка, но я прие за срам
и ето - днес със болка плати за своя грях,
за славната си клетка, в която влезе сам.
Подхвърли също дарба в ковашките души
и в техните подкови те вложиха сърце,
късмет не им донесе, по-скоро ги рани,
днес вече от машини металът се кове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up