Велик е нашият войник- 2*...

          (балада)

В английския мемориал край Дойран**

са гробовете като на парад -

и там под белите редици стройни

войниците на Англия лежат...

Подстригана тревата зеленее

като персийски, много скъп килим,

а флагът на Британия се вее -

над гробищния парк... Неутешим!..

... Не им ли стигна цялата империя,

разхвърляна на север и на юг!..

Каква ли неразбулена мистерия

и кой ли Вятър ги довея тук,

за да оставят белите си кости

по тия непознати планини,

не изживели, не познали още

на Младостта си вихрените дни!..

... Отсреща пък, в шубраците проскубани,**

са български войнишки гробове,

в пространството и времето изгубени

на клета Майка горди синове...

Забравени от близки, от Държава,

от своя късопаметен народ,

макар и увенчани с бойна слава,

прокудени из Вечността - без гроб!..

В една война, натрапена и чужда,

въвлякла ги нелепата Съдба,

но в дни и на веселие, и в нужда -

България била им зад гърба!...

И нямало възможност да отстъпват,

„назад” не съществувало за тях -

напред вървели те и даже мъртви,

вселявали във враговете страх...

... Нощта във гробището е безвремие,

командата - подадена: „Отбой!”-

войниците със страсти укротени

изправят се, но не във боен строй.

Преминали през огъня на Ада,

поемат към граничната бразда,

останали и във смъртта си млади,

събират се за обща веселба.

Празнуват Коледа и „Мери Кристмас”

и тъй ще бъде до Безкрая чак...

... Нали и български поет написа:

„че мъртвият не ни е вече враг.”

Но не посрещат дните си рождени те

(съвсем забравени във Вечността!),

защото там: Началото на Времето

и почва, и завършва със смъртта...

На мъжката Задушница пристига

самият архангел Михаил -

прелива гробовете им и вдига

наздравици, че Бог им е простил...

... А есен свири Северният вятър

и разпилява жълтите листа,

и с тях разнася вредом по Земята

на българското племе ориста:

народ героите си щом забравя,

когато спрял е и да се плоди -

горчивата си участ заслужава -

да не остави в тоя свят следи...

... При изгрев се прибират англичаните,

щастливи и в Задгробния живот,

а нашите - пак хукват по балканите

да търсят своя буренясал гроб!..

21.07.2012.

Дойран

д-р Коста Качев

*виж и „Велик е нашият войник” публикувано на

02.06.2012. в подкатегория „гражданска”

**Край Дойран на гръцка територия се намира

Английско военно гробище. Гробовете са подредени

в редици, на всеки е написано името на войника.

Тревата редовно се коси и е като килим.

Деца на народ с Памет!..

Отсреща, по хълмовете на македонска територия:

разкопани, осквернени от иманяри, със счупени кръс-

тове, с вече нечетящи се имена, забравени от потомците

и Държавата - са пръснати гробовете на българските 

войни, победители в Дойранската епопея...

Деца на народ без Памет!...