Великден

Чакаш ти. Великденът отмина.

Взираш се със старчески очи

в пътната врата. Дали ще минат?

Масата препълнена стои.

Всеки залък ти горчи в устата,

като огън виното гори.

Късно стана, ала ти ще чакаш!

Иначе сърцето ще боли!

Те са там, в далечната чужбина,

хлябът чужд пресяда им в гърлата.

Ала тук, във тяхната Родина

никой не поема им ръката!

Майчиното ти сърце не спира,

мислите ти все към тях пътуват.

И надеждата ти не умира,

Как са те? Какво ли правят-струват?

Залезът с последната милувка

иска май сълзите да избърше!

После със усмихната преструвка

п разникът ще бъде вече свършил!