Apr 18, 2017, 7:42 PM

Великден 

  Poetry » Other
404 2 7

 

 

Градинката на Соня тъне в тишина.

Цъфти тъга в градинката на Соня.

Навярно обсебен съм от вина

и сребърни сълзи цветята ронят.

 

Безумен тръгвам и се връщам аз

отново и отново все към нея

и шепне ми мълчания без глас

най-нежната и орхидея.

 

Кажи ми, Господи, къде сгреших,

че цял живот прегръщам изкупления?

Платих. Най-тежката цена платих

в деня на святото ти Възкресение.

 

Онази птица може би е тя.

Навярно тя е тази птица бяла.

В градинката с най-тъжните цветя

с венец от светлина е долетяла.

 

Градинката на Соня тъне в тишина

и сребърна роса тъгата рони.

Навярно сам съм в своята вина,

защото няма да се върне Соня.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??