ВЕЛИКДЕНСКО КОЗУНАЧНО
Великден е! Светъл ден!
Породи се порив в мен
на този празник важен
да направя козунак домашен.
Знам, че малко по на юг,
де гърците живеят с обичай по-друг,
с табиет и със мерак
също правят козунак.
Най-добър е казват бил.
Направен със финес и стил,
щото гърците умеят
чревоугодно да живеят.
И зачудих се: „Как козунака
по Великден правят във Ларнака?”
Питах „Гугъл” да ми каже.
Всичко пише там – има снимки даже.
Търсих, гледах, четох, кликах…
Потих се, нервих се и виках…
Над 100 рецепти преброих,
но козунак ларнашки не открих.
И отчаян, и разбит,
навярно със посърнал вид,
тръгнах аз към магазина
за козунак и таз година.
И не щеш ли, щом излязох
и по стълбите надолу слязох,
дали случайност бе или Съдбата...
на козунак усетих миризмата.
Като че бе това мираж –
долових във входа наш,
на етажа ни приземен,
божествен аромат - неземен.
Това си беше Божи знак.
И си казах: „Няма как!
От съседа с притеснение
ще поискам обяснение!"
Баба му дошла на гости
от царевското село Кости
и рано сутринта с децата
са боядисали яйцата.
После никой без да ù се меси
взела козунаци да замеси.
„И от туй, що пече се във тавата –
съседа рече - се разнася аромата!”
Покани ме да вляза даже,
баба му рецептата да каже.
Видях мила, възрастна жена,
която е живяла в стари времена.
Чинии миеше на кухненската мивка.
Ръцете си забърса, здрависа ме с усмивка.
Разказах й какво при нея ме доведе.
Тя засмя се и главата си наведе.
„Всичко има - каза – в нашата страна:
природа, климат, в изобилие храна,
но все захласнати по чуждите неща
не оценяваме ний тази красота.
Очите ни все в чуждите страни,
а не видим наште благини.
Ето на… и ти вземи,
козунак да дириш в гръцките земи!”
Нахока ме! Ей тъй, ми каза
и сърцето ми като със нож преряза.
Рецептата написа на едно листче,
подаде я и пак ми рече:
„Вземи, момче, и запомни –
козунак такъв няма по чуждите земи.
Направи го и не му бери кахър.
Но за да стане най-добър,
трябва ти да си готов
да го замесиш със любов.
Добри думи да му кажеш,
кога с яйцето най-подир го мажеш!
Защото, сине, без любов
ще стане тричав и суров,
а без думите добри,
козунакът ти ще загори.
Защото всичко става там където
е направено с любов в сърцето!
Хайде, тръгвай! Недей чака!
Върви прави козунака.”
Ръка целунах на мъдрата жена
и изпълнен тръгнах си със светлина.
Прибрах се и не разбрах изобщо как
приготвих чуден козунак.
Спазих всичко, що жената рече.
И сладкишът великденски се опече,
вкусен със вълшебен аромат -
направо Божий благодат.
А за да имате сполука,
вземете всички таз поука,
и добре го запомнете -
всичко със любов правете.
Ето, както сега аз
написах този стих за вас.
Споделете да се разнесе,
а от мен: Христос Воскресе!
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.