Кой ще повдигне земята от сърцата ни светли?
Къде е опорната точка?
Мечтите ни бяха сламени лостове,
волята - въже на обесения.
Сняг, градушка и отново празни
улиците на града.
Олтари горят - ковачници на новите мълнии.
Призрачно напява луната на Великия пръстен.
Спуска планинска верига в морето.
Държеше живота в ръката си като цвете,
държеше и на другите - букет от птици.
Защо ги замени с мъгла, ...