Препусна в моя свят и го превзе,
сякаш беше запустяла крепост,
но стъпваше тъй нежно със нозе,
които аз целувах чак до грешност.
Запаляше със огън тез ръце,
с които те прегръщах във жарава,
не пламна само моето сърце,
загасващо кат съхнещата лава.
Която стичаше се нощ над фара,
от сто години той така не светна,
докато не успя да го запалиш,
със своето лице... "Великолепна". ...