Вена
Ти си далече… аз съм във себе си…
Всеки от нас си е впрегнал живота…
На календара откъсваме дните -
сини цветя, увехнали в болки.
Ти си се сбъднала в детски усмивки,
верен съпруг, сънища пусти…
Аз съм дошъл в този свят на почивка,
често забравям, че имам да уча.
Ставаш с годините вкусна отвътре,
зрееща ябълка с чувствена нежност.
Пия си бирата вечер на тръпки…
за да забравям толкова грешки.
Имаш сърце дето вечно обича,
женски илюзии – рокли от чувства.
Моят часовник в мисли засича…
времето спирам на твоите устни.
Нямаме свят, нито пропуск за Рая,
всеки от нас има своя вселена.
Свързва ни само през празните стаи
лудо пулсираща огнена вена.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любовта...
-
Нямаме свят, нито пропуск за Рая,
всеки от нас има своя вселена.
Свързва ни само през празните стаи
лудо пулсираща огнена вена.Очарована съм от вашата образна и чувствена поезия! Поздрави! -
Благодаря ви за добрата дума!
-
!!!
-
Ти си далече… аз съм във себе си
Да! Много си точен, образен и вълнуващ в този стих, Цветански!
Поздрав! -
Като "огнена вена" на една незабравима и далечна любов!
така го разбирам аз. Добра творба и я оценявам по достойнство!
Поздравление от мен! -
И на мен ми хареса! Няма грешна любов...Поздравления!
-
Поздравления за хубавия стих!
-
В един съвместен живот, често разстоянията са огромни, но връзката на пулсиращата лудо огнена вена, ми хареса!
Поздравявам те за интересната тема и реализирането й! -
Примамливата хапка усложнения от забранения плод...
Съпричастно разбирам и оценявам, Михаил! -
Пулсираща вена съня нарушава и нищо старо не забравя! Харесах!
-
Благодаря ви, Катя, Анастасия!
Връзката е според виждането на читателя... -
Михаил,поздравления за хубавия стих!
"Нямаме свят, нито пропуск за Рая,
всеки от нас има своя вселена."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
