katerina- (Катя Вангелова)
34 554
Apr 17, 2011, 11:37 PM

Венеция 

  Poetry » Love
1133 0 8

Венеция съм аз - и майка, и жена,
и блудница във мислите си грешни.
Душата ми - гондола сред вълните,
подмятана от страсти и течения,
търси брод след толкова вълнения.
Опитвах да съм нежна и добра,
и бляскава, и съвършена,
но нося само името жена
и огъня, в сърцето като знаме.
Венеция - и приказка, и блян,
и похот, сълза в морето на мечтите.
Лодкарят свири на лютнята в гърдите ми
и нежна музика опиянява ароматно.
По вените ми лумват вещерски пожари,
на кладата на любовта ще изгоря,
но истинска оставам във очите ти -
това ме прави обичана жена.

 

 

© Катя Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??