Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция,
не спрял да съм всевиждащо уверен,
се пробвах в денонощни репетиции,
прию̀т да съм за чужди демони.
Тогава, как от глупава наивност
да чакам тишината на покоя си?
Да бъда споделен, а не обиден,
че аз съм си лирически герой... ...