Весел се връщам от погребение!
Днеска погребах свойте илюзии!
Струпах върху им купчина смях.
Полях ги с черно, горчиво вино!
Как ме люляха, как ме приспаха!
А аз, наивник, вярвах на всичко!
Измамни думи вземах за истина,
а за усмивка - злите насмешки!
Кой е виновен, че не разбирах
какво е това нещо - човекът?
Ти ли, училище, дето ни учеше,
че е приятел, че е човечен? ...