Ще дойда, когато стопява нощта светлините
в съня ти, почти разпилян от бездомния лай,
когато придърпват завивки, че зъзнат звездите,
и тропа самотно клатушкащ се късен трамвай.
Недей да претопляш вечерята снощна, а само
по чаша изстрадана обич налей, вместо чай.
А после, облегнати двама на лунното рамо,
със теб ще дочакаме ранния весел трамвай.