Палаво мече по пътя вървеше,
както вървеше, тъй си броеше!
Едно, две, три -
кучето се скри.
Три, четири, пет -
ей, го там, отпред.
Пет, шест, седем -
ще го стигна, както гледам.
Седем, осем, девет -
но дали ще ме поздрави?
И накрая десет -
Ами ако реши
да ме подгони вдън гори?
Девет, осем, седем -
ще го стигна пък ще гледам,
седем, шест, пет -
ще имам ли късмет,
пет, четири, три -
за весели игри.
Три, две, едно -
или ще си броя само...
Но щом сърцето е добро,
и готово за игри,
куче с мече ще се сприятели.
И ей ги, вече двечки,
тичат по горски пътечки,
играят, пеят, смеят се, скачат...
Гората кънти
от веселото им едно, две, три...
Къде се скри?
© Людмила Данова All rights reserved.
The work is a contestant: