От вечерната програма
Весела дочу реклама:
«Плетенето цяр за всички -
здрави, болни, невротички...
Психотравмите лекува!
Плетенето днес си струва!»
Тя подскочи от дивана
и веднага се захвана
да лекува нервна драма.
«Чудото е в чудна плетка
изплетете си жилетка
и тревоги забравете
нервите си оправете»,
телевизорът нарежда.
Само две кълбета прежда
Весела намери в скрина.
Бяло - отпреди година
от разпАряни чорапи.
А червено - от градина
да навръзва по домати.
ВАди Весела с надежда
кука, шишове, журнали
и изнервена преглежда
страници по диагонали.
Две наОпаки, налИце,
почва плетка на жилетка.
ПлетЕ Весела пресуква,
а влакното се усуква...
Не спорИ й плетеница,
час плете и пак разплита.
Нервите си донаплита
и търпението отлита.
От кълбета две големи
стават купчини дозЕми...
Антистресовата плетка
й донася стрес в жилетка.
Тя изпусна сериала
и отново след финала
плазмата изви в ефир:
«В жълт джакАр, кашмир
зелен - хита на сезона!
Вижте модната икона...»
Весела се ококори...
и какво сега да стори.
А рекламата говори:
«За качулка синьо бистро
от зеленото тревисто..»
«Боже!» - мисли си горката,
-« тия мойте двата цвята-
за чорап!, а не жилетка...»
и разплете свойта плетка.
Пак започна отначало,
пък в очите причерняло,
а отвътре - прималяло...
«Боже, почнах я жилетка,
вече мразя тази плетка!
Я да глътна две таблетки,
таз терапия плетачна
ми побърка всички клетки
май за мен не е удачна...»
Тя забърза и припряна
счупи шиша и остана
само с кука на дивана.
И в един и половина...
в миг, душата й се срина.
А Луната я погледна,
на прозореца приседна.
И звездичка й изпрати
не съвсем обикновена.
Весела ръце повдигна,
а Луната й намигна
и раздвижи вдъхновени
пръстите й уморени.
С куката си тя изплете
в алено и бяло цвете.
И огромен мир настана
във душата й засмяна.
Нервите й се стопиха
и усмивката стоплиха.
«Е, рекламата си струва,
даже и да не лекува...
... а спокойствие създава
всяко творческо изделие,
щом сърцето се раздава
цъфнало във ръкоделие.»