Nov 13, 2014, 12:09 AM

Вещица 

  Poetry » White poetry
792 0 0


Толкова дълго вих срещу луната,
докато при мен те изпрати...
Чаках безброй много нощи, 
защото усещах твоя мирис на канела,
мед, вино и сласт в тъмнината.
Знаех си, че те има,
че ще ми донесеш любовта и светлината...
Да, и дочаках!
Ето те - красива и гола,
с гласа си напевен и дързък
омая и мен, и земята.
А сега си отиваш?
Тъй като аз, смъртният,
не съм бил този, 
който от векове си търсила
и заради който ще се отречеш 
от своя господар - Сатаната.
Да, еднократно роден съм,
но многократно ще умирам без теб -
вещицата, която ми открадна душата...

© Марио Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??