pinkmousy (Цветелина Савкова)
36 14
Jan 11, 2009, 4:27 PM

Вещица 

  Poetry » Humour
716 0 6
Разпилява косите ми вятърът,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът
на гората в магичния център,
тайни думи безспирно мълвя,
заклинания бели и черни...
Нечий сън се започва сега.
Нечий сън ще се сбъдне наяве.
И ще доведе утринта
за когото е моята отвара...

Подредих си косите от вятъра.
И изгоних си черната котка.
Да не плаша със заклинания
любовта на живота си...

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??