Вещица

Jan 11, 2009, 4:27 PM

Poetry » Humour

813 0 6

Разпилява косите ми вятърът,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът
на гората в магичния център,
тайни думи безспирно мълвя,
заклинания бели и черни...
Нечий сън се започва сега.
Нечий сън ще се сбъдне наяве.
И ще доведе утринта
за когото е моята отвара... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вещица

Want to read more?

Random works