Feb 21, 2020, 7:48 PM

.Вещица, жена, светица... 

  Poetry » Other
640 6 18
Без пъзели изискващи търпение,
самата аз не ставам за частица.
Докато пак ти търся извинение.
В очите ми умира нощна птица.
Грехът ти не прощавам - изначалния.
Душата се надсмива -над плътта ми.
И вместо тленност пръстенът -венчалния,
се впива, като примка, във врата ми.
И всички непребродни разстояния,
се сбират на главата на карфица.
Изгарям твоите мъжки покаяния.
И литвам...Вещица, жена, светица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Не търся вечност в кръглото на пръстена
И даже много често ми убива,
И нищо, че ми бе като насъщния.
Сега съм сита. Може да отиваш.
Не сме си близки. Даже и не искам. ...
  895  27 
Random works
: ??:??