Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.
Гневим Христа с молитвите си дръзки,
забравили какво е покаяние.
Разкъсваме свещени, стари връзки,
обричайки кръвта си на страдание
и грешките си в пазвите люлеем.
Прокудили вината, кротко спим.
А щом кръвта от срам поруменее,
в най-светли нощи вещици ловим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up