Имало село далечно, високо из планината.
Дошла във него Вестина, на Генко Делев снахата.
Син му се кога ожени, в селото никой не знае.
И никой нищо не казва, всеки мълчи и си трае.
Кога Вестина излезе, мъжете гледат по нея.
Но като страх да ѝ имат, да ѝ подвикнат не смеят.
С никой си дума не казва, на стари поклон не чини,
жените ядно замлъкват, погледне ли ги Вестина.
Генко се веднъж уплаши, че хвана се да я гледа
и черна мисъл му мина, що не е за изповедник.
А вечер кога излиза, първо през пенджер погледне,
пък ако в двора я срещне, бърже си в соба побегне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up