Поглеждам през прозореца и... Тя е!!!
Все тъй красива, приказна. Сияе,
обвита в нежната милувка на нощта.
А облаците - стражи нейни са.
- Ела, излез... - тя нежно ме зове...
Бъди ми спътник тази нощ, дете!!!
И с глас напевен ми прошепва:
- Аз вест ти нося, вест далечна,
от твоята приятелка добра,
от майчицата твоя. От душа
и с топла ласка те обгръщат.
Недей тъжи! Ще се завърнат! ...