Nov 23, 2007, 5:29 PM

Вестоносци 

  Poetry » Love
844 0 25

 

Пратих вестоносци - да те дирят
(звук писклив нанизваше страха ми!)
Безнадеждно роговете свирят
(отговорът пречи помежду ни.)

Във папирус, подпечатан, страшен,
изплющава крайната присъда.
Губи се по пътищата, прашен.
Пак сама... Без тебе как да бъда?

Разпилях свещените мъниста
(в броеница обичта ти вързах.)
Съюзих се даже с Антихриста
(лудо мислех, затова и бързах!)

Ангелите пратих ги във Ада
(дяволи с катран ми заплатиха.)
Обявих сърцето за награда
(но дори и те не те откриха.)

Всичко дадох... Всичко и направих
(но не те намирах и в безкрая...)
Време мина, но не те забравих
(и дали очите ще позная?...)

Първи вестоносец се завърна.
После втори, трети - все пореден!
Свитъците крясъкът разгърна.
Без мастило... Празен лист, последен.

И очакването се прекърши.
Лешоядите кръжат. И вият.
Милостта бе малко, ала свърши.
Вестоносците? Да се убият!

22.11.2007 г.

Дарина Дечева

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Възхищавам ти се,Дари!!!
    Докато чета твоите стихове,
    сърцето ми така лудо бие...
    Поздрав и прегръдка,миличка!!!
  • Много оригинална творба.Нестандартно въображение и талантливо изпълнение.
  • Е след такъв стих може ли някой да остане безучастен. Аз не! Невероятен е!
  • Изумителна си!!!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Дари, благодаря ти че те има.
    Аплодисменти!!!
    Достигаш, тъгата ми нараства.

    Поздрав!
  • Бездумна съм, ама все пак да кажа - страшен стих!!!
  • Дечева, все ги пишеш едни да ме замисляш! Знаеш за раздвоението ми, ами смили се де! Запращаш ме на девета глуха Вземай си Оскара и отивай на топлите острови! Имам нужда да почина, да си събера мислите
    Прегръщам те!
  • От името на Академията, от името на Оф организацията, от името на ПТС-10 и лично от мое име и това на кмета давам Оскар за най-добър откос на...Дечева, това си ти!!! Снимай се с него и ми го върни, щото ми се води по домова книга. Едвам го накарах да се прекръсти от Асан на Оскар. Да не вземат да ме таковат...да ме обвинят в укротяване на опърничавия. Що бой изяде милия, па нали ми е дете да не ми отнемат родителските права. Добре, айде взимай Оскарчо и бегай, то се виде и моя живот и чудо...си ти!!!
  • Страхотно!
  • Много интересен стих, получило се е страхотно!!!

  • Ангелите пратих ги във Ада
    (дяволи с катран ми заплатиха.)
    Обявих сърцето за награда
    (но дори и те не те откриха.)...

    Определено тази вечер съм неорганизирана! Но пък...спрях се, прочетох, замислих се над строфите. Даре, поздравления!
  • Альооооооооооо, май си пропуснала пезевенките, олигофрените, гьотверените и сички други, като мен. Започвам да съ мазна, белким не ма опущиш посли пак
    Му-цунки!!!
  • Ай сига и Оскар ти съ ще, кметице...
    Имаш си мени, имаш си Тифалчо, имаш си Браунчо...
    Ногу мъже искаш мъжки харем ли ш`прайш?
    Ама айде за Коледа ш`ти подарим идин Оскарчо
    Поздраф и цалуфки!
  • Изстрелян откос от емоции!
    Целта е поразена!
    Аплодисменти!!!
  • Аплодисменти, Дарче!!!
  • Какъв стих си написала, Дари! Треперещ!
  • Силна обич!Прекрасни чувства!!!Поздрави!
  • Това не се скверни с коментари!
    !!!
  • Талант - самородно злато!
    Какви вестоносци... ТОЙ трябва да праща - тебе да търсят...
    (и дано се вреди... защото си една...)
  • Такова нещо коментира ли се!?
    ...Дарче, миличка, целувам ти ръка.
    За таланта.С много обич за теб и поезията.
  • Остави ме без дъх!
    Браво Дарче!
  • Казах ти вече мнеието си за този стих!!!

    Жесток е!
    Поздравления, Дечева!
  • Хареса ми.Много даже!Поздравления!
  • винаги е така. колко си права!
Random works
: ??:??