Ветре...
Ветре, не съм онази птичка хвърковата.
Не ме подухвай все към стръмните скали.
Жадувам полети, но не ми стига устремът,
да стигна до желаните от мен звезди.
Така треперя, че душата ми се стиска,
погледна ли небе, обсипано е мечти.
Едва блещукам - мъничка светулка,
с крилца на две прегънати надежди.
Защо ме водиш, ветре, към морето?
То само отразява моя блян.
Все още пазя надълбоко във сърцето
салкъмен цвят, от изгрева облян.
Блещуках в дланите обични,
но те над мен се свиха на кълбо.
И нито птичка, ни светулка...
в мъгли от спомен - зарево.
Ако ли пак достигна онзи полет
на влюбено небе и звънък смях.
Аз моля, ветре, ти пази перцето,
с което тук, до тебе, долетях.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
влюбеното небе ти го пожелавам от сърце, Джени...!
защото е прекрасно...!
поздравления! -
Жени, светлината, която излъчваш като човек, ти успяваш да пренесеш и в стиховете. Затова и всеки от нас ще напуска световете ти, озарен от всемирната любов...
-
Като светулките, ту присветваме, ту угасваме, но сме живи!
Поздрав, Джейни! -
Често блещукането е по-ценно от ослепителната светлина!
-
Вятърът е приятел на влюбените, Джейни.
Затрогна ме откровението пред него...
-
Чудесен стих, Джейни! Не блещукаш, а светиш ярко! Поздрави!
-
"Едва блещукам - мъничка светулка,
с крилца на две прегънати надежди."
Достатъчни за вечната милувка
между сезони на мечти и неизбежност...
-
... ветровете са непостоянни...
Хубав стих! -
Като светулчица светиш, Джени! Радвам се, че успях да те видя на живо на срещата
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
