Вгорчено

Oct 16, 2008, 11:50 PM

Poetry

537 0 3

Души ме нещо,
когато се опитам да поема
глътката въздух.

В мен се сриват някакви
основи,
за които си мислех, че съм
вкоренила здраво.
Самотата - тази зла пророчица
иска да среже
пъпната ми връв
със... живота.
Не ѝ се давам.
Все още мога да
се боря ...
В очите ми
пресъхват реки...
от недоизречено...
Казано - сторено.
Всъщност.
Но реченото боли,
а стореното - два пъти повече.
Недоизпитото вино
вгорчи се във чашите,
от чакане
на по-добри времена.
Всъщност, забравих...
Ти не понасяш вино.
Но само понякога
ми поднасяш
вгорчената чаша.
Знаеш ли?!
Ами...
писна ми от чакане.
А и виното изветрява,
поело отровата
на деня.
А ние се опитваме
само да оцеляваме.
Не става!
Не може!
Не така!
Крещиш ми.
Добре.
Може още...
Всъщност -
все аз ли съм крещяла?
Попитай ме защо.
Закъснявам...
Имам среща.
С някаква... вяра.
На отсрещния ъгъл.
А надеждата...
Тя ми стигна само
до перилата
на парапета.
А оттатък?
"Светло" бъдеще -
в минало време...
И безхаберно
хаберие
за ключодържателя на
свети Петър.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Човек (Анна Станоева)

2008-10-17T15:44:32+03:00

Много емоции, Нелка! Да ти се чуди човек, как ги събра на едно място... в сърцето си!
Ена (Елена Гоцева)

2008-10-17T12:34:57+03:00

Злато, прегръщам те!

Закъснявам...
Имам среща.
С някаква... вяра.
На отсрещния ъгъл.

!!!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-16T23:55:59+03:00

"Но реченото боли,
а стореното - два пъти повече."
Велико, Нели!