Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти
без милост вледеняващ севернякът.
Замлъква косът, въздухът скрежи,
вещае студ, полярни ледове,
прииждащи от пазвите на мрака.
Луна сребриста даже потрепери,
обгърнали я облаци, дантели сплели.
Звезди препращат обещаващо сияние ...