Сънувах сън, рисувах с четка и бои,
издигах замъци от пресъхнали сълзи.
В главата ми поточе весело шуми,
а край него момче с китара седи.
Пръстите танцуват, струната трепти -
песента му като буря в тишината кънти:
"Далече си, а близко в моите мечти;
мисълта към тебе все лети, лети."
Гласът му ме достигна, душата ми смути
и неусетно се отварят заключени врати.
"Времето е кратък миг, ала блести, блести.
Не ме забравяй!" - китарата шепти.