Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна
с твойте топли от обич очи,
а по детски открито се смееха
мойте спомени и в небето звезди.
Аз разбирам – това е видение
(нито мога да пипна... ни да прегърна...),
исках целият свят да спре само миг,
и да мога пак да усетя уханието за теб. ...