От мрачните предели на долната земя
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.

Пълчища диви уроди край нея се тълпят
и точат лиги кървави за плячка обещана,
за жива плът от тялото на стреснатия свят,
а той наивно вярва си, че чудото ще стане.

Че кървавите пламъци на жертвените клади
запалени на прага му ще бъдат угасени
от вятъра раздухал ги. А мракът пада, пада
поглъщайки най-сетната надежда за спасение.