Докосвам силуета на нощта,
повярвал в пеперудите на мрака.
На своите несбъднати крила
летя към тях с надежда, че ме чакат.
Умират те от всяка светлина,
грациозни в тъмнината-упование.
Вълшебството на тиха самота
се ражда от самотно съзерцание.
И по билата на веригата от дни
достигам дъното на хоризонта...
вратичка малка, легнала встрани -
зад нея е на залеза иконата.
Зад нея е несбъднатото в саркофаг,
покрито с карамфили на мечтите.
Зад нея е прииждащият знак
на сенките родени от очите.