В живота си с много разговаряш,

ала няма с кого да помълчиш.

Интересът всичко обуславя

и започваш думи да редиш.

Звездите и Слънцето се раждат сами,

залез и изгрев еднакво са пурпурни.

Белият лист за мен е най-мрачната нощ,

пухкави облаци са предвестник на бури.

От огън израства двойният кръст,

срещат се хората с мир или се бият.

Пророци ги учат на обич или на мъст,

гадаейки що бъдещето им крие.

Папски потир е пълен с отрова,

Исус и Буда се прераждат в едно,

последната клада е вече готова,

за месеца Кали е приготвила тържество.

Описва бъдеще за днешните хора

древната книга с избелели листа,

заедно рисуват божия кръст

Скорпион и Стрелец ръка за ръка.

Ако Кивотът е наше спасение,

защо търсим стрелите на Амур?

Всекиму Коледата те подаряват

и остава безсилен Ескалибур.

Божественият овал на Вселена

е притихнал в милващи длани,

устни по люлка на живота танцуват,

всеки неин стон е сърдечен капан.

Сред пръсти срамежливо надничат

двете разбудени зърна,

влажно лоно постепенно разкриват

от Фидий ваяни бедра.

Кораби и птици не възкръсват,

това го правят само боговете.

Смъртта превръща се в сън,

щом те приемат като тор за цвете.

Много трудно се живее с памет,

спомените всичко задушават.

Окована е душата, не лети

и смъртта за изход ти остава.