От векове в човешките глави

завърта ориста калейдоскоп.

Сцени от минало и бъднини

танцуват своя странен синкоп.

Нощем тъмнината озаряват

водопадно подредени думи,

по скалите крият се сред мъх

вековно пребледнели руни.

Саломе танцува за награда –

главата на омразния богослов.

С движения разпалва наслада

и знае - за всичко е царят готов.

От обич хората създават

букети убити цветя.

Малкият принц наблюдава

как изгрев заменя нощта.

До маса, сред свещи, млада жена

тайно мечтае си за дечица.

Стадо нерези в дивата джунгла

преследва изтощена вълчица.

Там горе звездите разстилат

своя дантелен покров. 

Край тях стиховете си пише  

творецът Николай Райнов.

Ореадите венец му изплитат

от нишки божествено злато.

Бяла лястовичка над него кръжи

с този ореол за главата.

Пред черква, в приведена забрадка,

едно момиче се крие от света.

Стъпканата гордост не помага,

нито светлината бледа от свещта.

Раздавала е спомени у хора

с очи и тялото желано,

но неусетно е душата заградена

от решетки здраво изковани.

Жарава бушува в младата плът,

телефонът вече е скъпа вещ.

Парите свършват в семейния приют,

сърцето е само пепел от пещ.

Ръка подава и бързо се скрива

една свенлива нестинарка.

Спомени оставя без да иска,

търсейки своя Петрарка.

Зората погребва нощния мрак

с ръцете на огнени пламъци.

От видения хората строят 

своите призрачни замъци.