Видях се там, където се преплитат живота и смъртта; там, където се събират усмивка и сълза. Видях се отново творение на поета сляп, замисленото слово, превърнало солта в хляб. Видях се... тъй нежна и бяла, прозаична, но не и вяла, в ръце понесла спомен за изгрев, за лъч вековен. Дали това съм аз? Видение от мрака, пожънала студа от очите... злост не чака, а миражът оглушал, стихва призрак... а не провал. Да ли съм аз? Тази твоя мъка затворил в шепи - дал разлъка, разтвори сърцето си сега, дали отново ме видя...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!