Видяла безумна красота,
заплака женска душа
и сълзи и в сърцето изсъхват,
както съхне в земята дъжда
и както вехне на роза цвета...
Подир посивяха следите
от есенни чудни листа,
посивяха и вълните
на безбрежно сини небеса.
Трептят сред морето искрите,
на звездите беззвани сестрите.
А вятър разбуден ги в захлас разпилява, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up