В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки,
попил сълза, родена насред страсти.
Но аз ще ви постелям сто пътеки,
а вие само изберете... Щастие!
© Данаил Таков All rights reserved.