В теб тъй лакомо очите ми се взират,
плахо и наивно гледат, без да спират,
а с любовната си завист те прeзират
как и погледите чужди в теб замират.
Желания от плам и жар напират,
като само теб единствена избират.
Крехкото сърце нагоните раздират
и във страст тъй дива чувствата събират.
Но копнежи ориста си не съзират,
когато с мечтите празни се допират -
от сънищата мои да извират,
а във битието тихо да умират...