Вик

Oct 24, 2008, 8:50 AM

Poetry

440 0 1

ВИК

Градът е далечната суша -

корабни сирени тук не ечат.

Живота ме стиска за гушата -

бездомно зове нощния здрач.

Със тебе бяхме на пустия бряг.

Там пясък легло ни постла.

Луната скри се зад корабен флаг.

С мъниста зави ни мъгла.

Донеси ми във шепа море!

Донеси ми рапани - вик на вълни!

Вятър посях. Душата бури бере.

… Не е късно. Към мене тръгни!

Please sign in with your account so you can comment and vote.