Поглеждаш ли понякога навън в тъмнината
и чуваш ли самотен вик в нощта?
Едва ли, но това викът е на сърцето ми,
което много, много го боли, но всъщност
нищо не личи, защото обградила съм го със стени
стени от сарказъм и ирония.
Които през годините градих, за да се
предпазя.
Защо ли казвам ти това,
като то за теб е без значение
Точно както беше и преди...
И чувстваш ли ме вечер ти ...