Изпращам вик в далечината,
обгърнат аз от тишината.
Но проблясва нещо,
огрява светлината.
В кратък, светъл миг,
виждам познати ми черти.
Спомените бързо ме обгръщат,
но изчезваш ти.
Отново сам, със спомена оставам,
поредния самотен вик изпращам.
Да се предам, никога не ще го аз направя,
няма аз да те оставя, няма аз да те забравя. ...