Вила Тъга

Nov 25, 2009, 3:33 PM

Poetry » Other

516 0 9

Отивам си. Ще трябва да приключа

с несретата на своето участие.

Но дълго боледувам от неслучване

и дълго после нещо в мене гасне.

Не мога да престана да те викам.

Не мога. И не мога. И не мога.

Но ехото се вцепени от стихване

в най-глухото и най-дълбокото.

Празнувам изгревите по здрачаване

и залезите лудо си приличат,

когато се задъхвам от мълчания,

когато вия после от заричане.

Но пусто е. И мислите ми побеляват

във зъзнещия сън недосънуван.

Студено е. В морето на забравата

безмълвните ми айсберги отплуват.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

radi. (Ради Стефанов Р)

2009-11-26T13:40:42+02:00

Ми и аз почти си го харесвам, Юли. Благодаря ти.
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-11-26T11:16:50+02:00

Хареса ми! Благодаря!
radi. (Ради Стефанов Р)

2009-11-26T10:28:06+02:00

Здравей, Доре
doreto66 (Дора Павлова)

2009-11-26T01:25:40+02:00

... както вчера и година преди
и по някакво друго си време
пак така ще се стъмни
-----

с удоволствие съм тук.
radi. (Ради Стефанов Р)

2009-11-26T01:14:33+02:00

Дай боже да е така. Благодаря ти.
feniks67 (Феникс)

2009-11-25T23:49:12+02:00

Много е хубав стихът ти!
radi. (Ради Стефанов Р)

2009-11-25T22:27:45+02:00

Здравейте всички. Радвам се, че с нещо съм допринесъл да се видим.
feia (Вилдан Сефер)

2009-11-25T19:59:48+02:00

Удоволствие е да те чета!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-11-25T15:41:46+02:00

"Отивам си. Ще трябва да приключа
с несретата на своето участие"
Много е хубаво, Ради!
Поздравления от мен!